Мненията на трима бивши социални министри - Вдигането на възрастта за пенсиониране е неизбежно  http://www.dnes.bg/obshtestvo/2010/07/17/vdiganeto-na-vyzrastta-za-pensionirane-e-neizbejno.94694,14

Повишаване на възрастта за пенсиониране трябва да е съобразено и да следва средната продължителност на живота в България

Средната продължителност на живота в България             (в години)	общо	мъже	жени
2006-2008	73	69,5	76,6

Данни на НСИ

Подобна мярка в настоящия момент ще се отрази изключително негативно. 
На първо място ще демотивира лицата да участват в пенсионната система. На всички е ясно каква е разликата между осигурителните вноски и данъците. Ако се свие елемента на възмезност и осигурените не очакват да получат адекватна престация срещу вноските, които са правили цял живот, съвсем естествено биха предпочели да са извън системата. 
Освен това не бива  да се забравя, че увеличаването на пенсионната възраст е взаимосвързано с безработицата в страната. Необходимостта да се работи по-дълго за придобиване право на пенсия ще задълбочи проблемите на пазара на труда. Да не говорим, че всеки е работоспособен до определена възраст след което въз основа на участието си в пенсионната система му се полага да осребри приноса си под формата на пенсия.
Скоро един журналист много уместно посочи, че работещите ще напускат с катафалки работните си места, а не като заслужили и адекватно възмездени пенсионери, които щастливо изживяват старините си.
Никой не оспорва, че повишаване на пенсионната възраст е тенденция в целия ЕС. Това е един от механизмите да се гарантира финансовата стабилност на системата предвид демографската картина в съюза. Но продължителността на живот в България съответства ли на тази в останалите държави от ЕС!?
И не на последно място има логика в тезата на бившия министър, който предвижда масови истерии и увеличаване броя на молбите за пенсиониране преди въвеждане на мярката. Вместо да окаже положителен ефект, каквато е целта, дори само новината за повишаване на пенсионната възраст ще увеличи разходите, което разбира се не би могло да се отрази положително на финансовата стабилност.

4. Трудово-правни отношения

А. Работните дни в една календарна година са 225 дни.
Б. Почивните дни в една календарна година са 140 дни.
В. Работният ден е 6 (шест) часа по часовник с 24 часа в денонощието или 8 (осем) часа по часовник с 32 часа в денонощието или 10 (десет) часа по часовник с 40 часа в денонощието или 5 (пет) часа по часовник с 20 часа в денонощието.
Г. Жените работят 20 години по 6 часа дневно 225 дни годишно или общо 27 000 работни часа трудов стаж.
Д. Мъжете работят 25 години по 225 дни по 6 часа дневно или общо, 33 750 работни часа трудов стаж
Е. Жените ползват 8 (осем) години платен отпуск по майчинство за отглеждане на две деца.
Ж. Мъжете ползват 3 (три) години платен отпуск по бащинство за отглеждане на две деца.
З. Всеки град има по 560 фабрики с по 65 работника.
И. Постоянно е заето с трудова дейност една четвърт от населението в зряла възраст.
К. Всяка фамилна къща има право на дребен частен бизнес и търговска дейност по собствено желание.
Л. Всяка фамилна къща има право на зеленчукова градина с площ един декар бруто ( с пътища, тротоари и огради).
М. Населението на всеки град се изхранва с поливно земеделие, което се обработва машинно.
Н. Формата на обработване на земеделските земи е лична, фамилна, кооперативна, ТКЗС, АПК и прочие и се определя с народно допитване (плебисцит, референдум).